Социалната система в България е изправена пред особено ново предизвикателство в период на пандемия

Venelin-Terziev-plakat-2

Социалната система в България е изправена пред особено ново предизвикателство в период на пандемия

Професор доктор на икономическите науки доктор на науките (Национална сигурност) доктор на науките (Социални дейности) инж. Венелин Терзиев

Социалната ни система, признаваме или не признаваме, се намира пред сериозно изпитание. Тя, разбира се е преживявала и далеч по-тежки изпитания, особено в годините на активни политически и икономически трансформация след промяна на обществения и политически строй в края на 90-те години на миналия век. В периода от 1989 г и след това през следващите години поне още няколко пъти е била в кризисна ситуация. Цикличност в тези деформации на функционирането и не могат да бъдат обосновани, но могат да бъдат обособени групи от фактори, които в една или друга степен влияят върху нея. В по-голямата си степен те са зависели от способността на икономиката да понесе или да не понесе определени натоварвания. Тези натоварвания са се компенсирали в едни случаи от естествения ход на определени събития и процеси, а в други ситуации са използвани набор от коригиращи мерки и програми, които да възвърнат жизнеспособността на затихналите икономически процеси.

Поставена в ситуация на бързо променяща се среда социалната система в България трудно и мудно реагира на създалата се нова и различна ситуация. Дори притежаваща съвременните механизми за отчитане на съответните изменения, тя поне на този етап не е способна да реагира адекватно и приемливо на създалата се пандемична ситуация от COVID 19.

Това в определена степен е очаквано от експертите в тази област, защото те отлично познавам механизма на вземане на такива решения на национално и европейско ниво. Процес, който е относително дълъг и не особено гъвкав, който да отговори на очакванията на обществото.

Комбинацията от въздействия на множество фактори върху действащата ни социална система ще я изправят пред вземането на кризисни и бързи решение. На всички е известно, че вземането на бързи решения е доста рисковано, защото те обективно не са подплатени с точен анализ на ситуацията и привидно позитивните резултати, които очакваме, понякога имат достатъчно негативни последици.

Флуктуациите на пазара на труда вече започнаха и те са привидно прикрити от палиативните мерки на работодателите с цел да запазят по-дълго време равновесно състояние, което обективно вече не е такова. Дори и не изследвани процесите се движат с такава бързина и са толкова ясно забележими, че няма как да не открием критичните елементи. В тази връзка могат да се дадат редица примери, като затрудненото придвижване на хора и товари, ограничения достъп до голям набор от услуги, включително и гарантираната държавна такава дейност (извършвана дистанционно или полудистанционно) е със забавен темп, което не само затруднява, то дори възпрепятства нормалното развитие на икономическите процеси. Това е само бегъл щрих на вече създалата се ситуация и анализирането и в конкретика и дълбочина би дало много по-ясна и по-точна картина и тя със сигурност ще е в достатъчно критична фаза.

За съжаление в кризисни или извънредни ситуации нямаме достатъчно време за да свършим тази особено ценна работа и да постигнем добър анализ, който да способства вземането на обосновани правилни и верни решения.

Прието е политиките с които интервенираме на пазара на труда да разглеждаме като пасивни и активни. В първата група съществува точен регламент, който под една или друга форма се прилага в последните повече от 30 години. През този период само се е променял механизма на определянето на паричното обезщетение при оставане без работа или пък са насочване по-голямо количество на парични потоци (пак под формата на парично обезщетение) към една или друга целева група. В периода след 1989 г. например се приемаше, че завършващите млади хора трябва да бъдат подпомогнати и стимулиране с парично обезщетение за определен период (до 6 месеца) за намиране на подходящо работно място. В последващият период този механизъм бе премахнат и се търсеха варианти за стимули по друг механизъм.

В периодите на драстично увеличаване на равнището на безработица или при масовите съкращения на големи групи от хора и за „потушаване“ на социалното недоволство обезщетенията се получаваха на куп за целия период, като се очакваше че това ще спомогне за формирането на малък семеен бизнес. При тежките условия това на практика не се случи и очакваното въздействие на първичните местни пазари на труда или беше съвсем временно или въобще не се реализира. Този механизъм в настоящата ситуация е практически неприложим или ако се търси подобен вариант, то трябва да се разработи такъв, който да удовлетвори в началния етап от кризисния период онези групи от хора, които не биха могли да се справят без такъв вид обезщетение (помощ за оцеляване).

При сегашната ситуация този механизъм на пасивна подкрепа би могъл да се усъвършенства или частично да се промени, но резултата от тези действия няма да бъде очаквания или въобще няма да отговори на създалата се или създаващата се тежка социална ситуация.

По интересни са въздействията, които бихме очаквали от промяна в активните социални политики. В общият смисъл на понятието се очаква те да бъдат достатъчно гъвкави и да отговорят на очаквания, критични ситуации или настъпващи негативни процеси.

За детайлен анализ и тук няма време, но е ясно, че ще засегнат почти всички сектори на икономиката пряко или косвено. Сегашният инструментариум на тази т.н. активна политика преди всичко разчита на програмния подход, като използва възможността на набор от проекти. Тази конкурентност създаваше очаквания и нагласи през различните програмни периоди проектите да стават все по-добри и по-успешни, а резултата все по въздействащ на съответната група от ползватели. В момента се пита – дали това е възможно в сегашната ситуация и дали имаме достатъчно време да реализираме подобен механизъм.

Спомените от близкото минало на програмите за временна заетост (които с доста по-голяма значимост се осъществяваха в малките общини), които бяха както икономически, така и политически инструмент за задоволяване на потребността да бъдат заети голямо количество от хора в обществено-полезни дейност и да получават същите хора определени доходи. Това даваше определено спокойствие и на управляващи и на местните власти, че онези, които продължително са извън пазара на труда ще имат определена заетост. Друг е въпросът доколко полезността от тази дейност бе достатъчно обоснована.

Все още на пазара на труда не са регистрирани процеси на масово освобождаване на работна сила, а по-скоро се използват възможностите на трудовото законодателство за колективно излизане в платен отпуск или определяне на ситуацията, като производствен престой. Това същност би сработило отлично, ако е ясно, че критичната ситуация ще приключи в обозримо кратък период. Дори и да предположим, че в следващите три месеца пандемичната ситуация ще бъде овладяна, но ще следва възстановителен период, който няма да бъде по-малък от няколко месеца, а за някой от икономическите субекти и доста по-дълъг.

Задържането на относително добра ситуация на пазара на труда в България е възможно за съвсем кратък период и доколкото тези процеси вече текат с пълна сила може да се очаква, че високо проблемна и критична ситуация ще настъпи след месец или два най-много.

Безспорно, че живота и здравето на хората е от първостепенна важност, но също така е безспорно, че тези хора трябва да продължат да живеят в определен социален комфорт. И двете обстоятелства настъпват със или без това дали ние ги предвиждаме и дали сме подготвени за това. И ако в момента имаме сериозни проблеми с ограничаване на обхвата за разпространение на едно заболяване, като се опитваме да предпазим здравната ни система от срутване, то не бива да забравяме, че и тази система е част от функциониращата социална система и протичащите социални процеси. Много бързо трябва да помислим за всички останали елементи на социалната ни система. За специалистите, пък и за всички останали е ясно, че тези елементи не могат да функционират сами за себе си. Очевидно вземаме кризисни решения и мерки само в една посока – здравната система. Останалите елементи от тази система сме оставили да работят по обичайния начин и ритъм. Дори с отложено действие процесите ще настъпят и при останалите елементи на системата, а те не са по-малко уязвими, а в някой случаи дори и в по-голяма степен.

Ето още един елемент от действието на социалната система – образователната в нейната дистанционна форма. Някой политици, та дори и експерти споделят, че сме направили скок, който в обичайното развитие на нещата би ни коствало поне десет години. Този коментар е отнесем към това, че системата на основното, средното и висшето образование функционира в дистанционен режим на работа или поне това е очакването на ръководителите на тези системи. Трудно е да се приеме, че този „скок“ е тъй успешен, както ни го описват и без да оспорвам възможностите на дигиталното образование и дистанционното обучение, то трябва да отбележим, че освен технологична и техническа подготовка за него се изисква и т.н. социална подготовка – как и по какъв начин да поднесем това, което трябва дигитално да достигне до ползвателя – ученик, студент, работник или в най-общия смисъл сътрудник. Добре изглеждащите интерактивни методи, интерактивните класните стаи, въобще споделените общи електронни пространства са възможност, но не винаги и най-добрата. И двете страни трябва да бъдат добре подготвени, както за предаване, така и за приемане на знание. Не говорим за транслирането на информация, а за знание. Ако този процес би се струвал доста лесен и прагматичен за хора, които имат достатъчно натрупан опит в тази посока, то традиционните учители в определена степен имат недостиг на умения в тази посока, а и не само те.

В последните години много изследвания се правиха върху процесите на социална адаптация, които протичат доста трудно и не винаги успешно. Такъв опит и не особено добър имаме в България при процеса на намаляване на състава на Българската армия и последвалите уволнения на висококвалифицирани специалисти и то десетки хиляди, които така и не успяха да се реализират успешно на първичния пазар на труда. Та след един процес на социална изолация, който може би ще продължи още месец, два или може и повече, то не малък процент от хора ще имат нужда от адаптивен процес и от специализирана помощ, който може да се окаже съпътстват и с други критични ситуации и негативни последици.

Това е само загатване за целия комплекс от проблеми, които ще съпътстват вече настъпилия качествено нов и различен социален процес, който изисква много точни и премерени действие и експертизата на голям набор от специалисти, които трябва да разработят кризисен план за действие в тази посока, като очевидно разработени в настоящият момент не сработват или са само частично приложими..



Категории:Икономически новини, Разни

<span>%d</span> блогъра харесват това: